Daniel 4

1А з, Навуходоносор, бях спокоен в дома си и добрувах в чертозите си. 2 ^a Но видях сън, който ме уплаши, и размишленията върху леглото ми и виденията на главата ми ме смутиха. 3И дадох повеля да доведат при мене всички мъдреци вавилонски, за да ми кажат, какво значи сънят. 4Тогава дойдоха тайноведци, магьосници, халдейци и гледачи, и аз им разказах съня, но те не можаха да ми обяснят, какво значи. 5 ^b Най-после влезе при мене Даниил, чието име беше Валтасар – по името на моя бог, и в когото е Духът на Бога Светий; нему разказах съня. 6 ^c Валтасаре, глава на мъдреците! зная, че в тебе е Духът на Бога Светий, и никаква тайна не те затруднява; обясни ми видението на моя сън, що видях, и какво значи. 7 ^d А виденията на главата ми върху леглото ми бяха такива: видях – ето, сред земята дърво твърде високо. 8Голямо беше това дърво и яко, и височината му достигаше до небето, и видеше се то до краищата на цяла земя. 9 ^e Листата му – прекрасни, и плодове по него – много, и храна на него – за всички; под него намираха сянка зверовете полски, и в клоните му виеха гнезда птиците небесни, и от него се хранеше всяка плът. 10 ^f И видях във виденията на главата ми върху леглото ми, и ето, от небесата слезе Будният и Светият. 11 ^g Като извика високо, Той каза: „отсечете това дърво, окастрете клоните му, отърсете листата от него и разхвърлете плодовете му; нека избягат зверовете изпод него и птиците от клоните му; 12 ^h но главния му корен оставете в земята, и нека той във вериги железни и медни сред полската трева да се напоява с небесна роса, и с животните нека бъде делът му в земната трева. 13Сърцето човешко ще му се отнеме и ще му се даде сърце зверско, и ще преминат над него седем времена. 14 ⁱ По повеля на Будните е това определено, и по присъда от Светиите е отредено, да знаят живите, че Всевишният владичествува над човешкото царство и го дава, комуто си иска, и поставя над него унизения между людете“. 15 ^j Такъв сън видях аз, цар Навуходоносор; а ти, Валтасаре, кажи, какво значи сънят, понеже никой от мъдреците в моето царство не можа да обясни, какво значи той, а ти можеш, защото в тебе е Духът на Светия Бог. 16Тогава Даниил, чието име е Валтасар, остана слисан около час, и мислите му го смущаваха. Царят заговори и каза: „Валтасаре! да те не смущава тоя сън и значението му“. Валтасар отговори и рече: „господарю мой! тоя сън нека бъде за твоите ненавистници, и значението му – за твоите врагове! 17 ^k Дървото, което си видял, което било голямо и яко, с височината си достигнало до небесата и се виждало по цяла земя, 18на което имало листа прекрасни и много плодове и прехрана за всички, под което живеели полски зверове и в чиито клони виели гнезда птиците небесни, 19 ^l това си ти, царю, който си се възвеличил и укрепил, и величието ти е порасло и е достигнало до небесата и властта ти – до краищата земни. 20А дето царят е видял Будния и Светия, Който слизал от небесата и казал: отсечете дървото и го унищожете, само главния му корен оставете в земята, и той във вериги железни и медни сред полската трева да се оросява с небесна роса, и делът му нека бъде с полските зверове, докле не преминат над него седем времена, 21ето какво значи това, царю, и ето решението на Всевишния, което ще постигне моя господар – царя: 22 ^m тебе ще те отлъчат от людете, и ти ще живееш с полските зверове, с трева ще те хранят като вол, с небесна роса ще бъдеш напояван, и седем времена ще преминат над тебе, докле познаеш, че Всевишният владичествува над човешкото царство и дава го, комуто си иска. 23А дето е заповядано да се остави главният корен на дървото, това значи, че твоето царство ще остане при тебе, кога познаеш небесната власт. 24 ⁿ Затова, царю, нека ти бъде благоугоден моят съвет: изкупи греховете си с правда, и беззаконията си – с милосърдие към бедните; ето с какво може се продължи твоят мир“. 25Всичко това се сбъдна с цар Навуходоносора. 26Като минаха дванайсет месеци, разхождайки се по царските дворци във Вавилон, 27 ^o царят каза: „не е ли това величественият Вавилон, който съградих за дом на царството със силата на моята мощ и за слава на моето величие!“ 28 ^p Тая дума беше още на царя в уста та, и от небето биде глас: „тебе думат, царю Навуходоносоре: царството побягна от тебе! 29 ^q И ще те отлъчат от людете, и ще живееш с полските зверове; с трева ще те хранят като вол, и седем времена ще преминат над тебе, докле познаеш, че Всевишният владее над човешкото царство и го дава, комуто си иска!“ 30 ^r Веднага се изпълни тая дума над Навуходоносора, и той биде отлъчен от людете, ядеше трева като вол, и тялото му се напояваше с небесна роса, тъй че космите му пораснаха като у лъв, и ноктите му бяха като на птица. 31 ^s След свършване на ония дни аз, Навуходоносор, дигнах очи към небето, и разумът ми се възвърна в мене; и благослових Всевишния, възхвалих и прославих вечно Живеещия, Чието владичество е владичество вечно, и Чието царство е из рода в род. 32 ^t И всички живеещи на земята нищо не значат; Той действува по Свое щение както в небесното войнство, тъй и между живеещите на земята, и няма никой, който би могъл да се противи на ръката Му и да Му каже: какво стори Ти? 33В това време разумът ми се възвърна в мене, и към славата на моето царство ми се възвърна величавост и предишният вид; тогава ме подириха съветниците ми и велможите ми, и аз бях възстановен на царството си, и величието ми още повече се възвиси. 34 ^u Сега аз, Навуходоносор, славя, превъзнасям и величая Царя Небесни, Чиито всички дела са истински и пътищата Му праведни, и Който е силен да смири ония, които ходят гордо.